Основната суровина за полиетилен (PE) в чуждестранното производство е полипропилен (PP), докато местното производство използва главно полипропилен (PP), термопластична смола, получена чрез полимеризация на етилен. В промишлеността той също така включва съполимери на етилен с малки количества -олефини. Полиетиленът е без мирис, нет-токсичен и има восъчно усещане. Притежава отлична устойчивост на ниски -температури (минималната работна температура може да достигне -70 до -100 градуса), добра химическа стабилност и устойчивост на повечето киселини и основи (с изключение на окислителни киселини). Той е неразтворим в обикновени разтворители при стайна температура, има ниска водопоглъщаемост и отлични електроизолационни свойства. Въпреки това, полиетиленът е много чувствителен към стрес от околната среда (химични и механични ефекти) и има слаба устойчивост на топлинно стареене.

Свойствата на полиетилена варират в зависимост от сорта, като се определят главно от неговата молекулна структура и плътност. Различните методи на производство дават продукти с различна плътност (0,91–0,96 g/cm³). Полиетиленът може да се обработва с помощта на общи методи за термопластично формоване (виж Обработка на пластмаси). Приложенията му са много широки, използват се главно за производство на филми, контейнери, тръби, монофиламенти, жици и кабели, ежедневни нужди и т.н., а също така може да се използва като високо{6}}честотен изолационен материал за телевизори, радари и т.н. С развитието на нефтохимическата промишленост производството на полиетилен нарасна бързо, което представлява около една-четвърт от общото производство на пластмаса. През 1983 г. общият капацитет за производство на полиетилен в света е 24,65 милиона тона, с допълнителни 3,16 милиона тона в процес на изграждане.